Количка 0
Лятото е почти тук и в ума ми вече прескачат всички вълнуващи неща, които ще преживеем с моето малко зайче. Ще я науча да кара колело без помощни колела, ще прекарваме целите си дни на плажа в игри, и не искам да изпускам изражението й, когато види за първи път светулка на морето.
Скоро ми попадна една статия, което ме накара да се замисля. „Като погледнеш стартегически, имаме само 18 лета с децата си.“ Сърцето ми сякаш спря да бие за секунда. Дъщеря ми е на 4 и бързо си помислих „Имам само още 14 лета с нея“.
Да заравяме пръсти в пясъка и да градим спомените си като семейство.
14 лета да се радваме на мързеливите неделни следобеди, размазани на дивана блаженно, с изключени телефони. Или да се вдетинявам с нея и да играем на криеница и наши си собствени тайни игри.
14 лета на детството, на времето, което по право гарантира присъствието на детето под нашия покрив. Където растем заедно и градим усещането му за смислен свят, който някой ден ще го превърне в щастлив възрастен.
14 лета да се хвърлиш през глава и да изучаваш. Да влизаш в приключения, откривайки нови места, дори те да са в нашия град, или в скрито ъгълче на парка ни.
14 лета, просмукани с мириса на палачинки в неделя сутрин и липа от парка пред нас. Време с вкус на пъпеш и спагетите на татко.
14 начина да празнуваш Коледа с подаръци, маскиране, приказни истории и много истински емоции. Защото Коледа се превръща в празник именно от блясъка в очите на дъщеря ми, която увлича всички ни в магията на празника. Без нея всичко би било просто поредната вечеря.
14 лета, в които имам най-голямото щастие дъшеря ми да е изцяло моя.
Да търси с малката си ръчичка моята, да ми казва, че ме обича до края на звездите, че никога не иска да се разделяме, че съм най-добрата майка на света… Преди да се усетя ще стане пълнолетна, ще предпочита да прекарва времето си с приятели и ще ми казва “Оффф, мамоооо” като й се обадя по телефона.
14 лета за пътешествия, спане по летища и сладостта да се загубиш на ново място като класически турист.
14 лета на лимонада, сладоледи и батути.
14 лета на лосиони, тротинетки, пикници в парка и разходки из Витоша.
Не искам да скърбя за времето, което тепърва ни предстои.
Но си давам сметка че то изгаря със скоростта на бенгалски огън. И след като ме мога да ударя „пауза“ и да удължа блясъка на искрите, ще се наслаждавам на всяка секунда от моментите ни заедно тук и сега.
Защото в математиката на детската възраст има магия – 2 бързо стават 10, 10 стават 15, а 15 се превръщат в „Обещавам да ти се обаждам от време на време, мамо“.
